Определение №****/**.**.2011 по дело №****/2010

ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени. Регистърното производство по вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър е предмет на точна, пълна и непротиворечива правна уредба, създадена със Закона за търговския регистър /обн. ДВ бр.34/25.04.2006г., в сила от 01.03.2008 г./ - чл. 13 и сл. от ЗТР. В разпоредбата на чл. 15 ЗТР са посочени ясно лицата, легитимирани да заявяват вписване, заличаване и обявяване в регистъра /ал. 1/, както и лицата, които могат да подават заявление по чл. 13 ЗТР за вписване, заличаване и обявяване /ал. 2/. Буквалният прочит на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗТР води до несъмнен извод, че законодателят е разграничил правните действия по сезиране на Агенцията по вписвания чрез заявяване на подлежащите на вписване, заличаване и обявяване обстоятелства и актове от фактическите действия по подаване на заявлението, с което се извършва сезирането. Основанията за недопустимост на извършено в търговския регистър вписване са изяснени в Тълкувателно решение №1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС - т.ІІІ, което в тази си част не е изгубило значение и при действието на ЗТР. Съгласно указанията в т.ІІІ от цитираното решение, недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, както и вписването, извършено при първоначална липса на сезиране. Преценявано от гледна точка на разпоредбите на ЗТР, даденото разрешение сочи, че недопустимо би било това вписване, което е извършено по заявление на лице извън кръга на посочените в чл. 15, ал. 1 ЗТР заявители - търговецът, друго предвидено в закон лице или адвокат с изрично пълномощно за представителство пред Агенцията по вписвания, респ. вписването, извършено без да е подадено заявление за вписване. Допустимостта на вписването е обусловена единствено от личността на заявителя, който трябва да е от кръга на изброените в чл. 15, ал. 1 ЗТР лица и да е автор на заявлението по чл. 13, ал. 1 ЗТР, не и от личността на подателя, който депозира фактически заявлението по чл. 13 ЗТР пред длъжностното лице по регистрация. Съществуващата законова уредба на регистърното производство и задължителната практика на ВКС, относима към нейното приложение, изключват значимостта на поставения въпрос за точното прилагане на закона и развитието на правото в смисъла, изяснен с т. 4 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.