Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. Допустимо ли е назначаване от въззивния съд на допълнителна СТЕ, след приемане на допусната СТЕ в първо заседание по делото пред първа инстанция и липса на оспорване на експертизата и на възражения за непълнота или неточност на заключението на вещото лице, с оглед забраната на чл. 266 ГПК. 2. Допустимо ли е изменение на иска по чл. 214 ГК чрез увеличение на размера му едва във въззивната инстанция, направено с допълнителна молба след изтичане срока за подаване на въззивна и на насрещна въззивна жалба, с оглед забраната на чл. 266 ГПК. 3. Допустимо ли е увеличение на претендираното обезщетение в частта, в която е уважена претенцията на ищеца с решението на първоинстанционния съд, което е постановено на основание приетата по делото СТЕ и справка по чл. 366 ГПК, представена от ищеца по делото. 4. Допустимо ли е стойността на обезщетението за СМР да се определи по пазарни цени с включени в същите освен материали и труд, консултантски услуги, разходи за извозване, непредвидени разходи и др., към момента на изготвяне на експертизата, по договор за СМР, сключен след процедура по ЗОП и как следва да се определи стойността на СМР по реда на чл. 163, ал. 3 ЗУТ – по пазарни цени или съобразно справката по чл. 366 ГПК. Поддържа се, че въпроси първи, трети и четвърти са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо втори въпрос, че е решен в противоречие с т. 9 ТР №1/2000 на ОСГК на ВКС.