Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

– изпълнена ли е възложената работа/услуга по процесния договор /с който ответникът „Кули и комини” ЕООД – в качеството на възложител е възложил, а ищецът „Диес проект” ЕООД, в качеството на изпълнител, е приел да изработи технически и работен проект на процесния комин/ в пълен обем, така че работата да е полезна за възложителя, съответно – предадена ли е на възложителя и предаденото съответства ли на уговореното в договора и налице ли е приемане на възложената работа от страна на възложителя. Посочил е, че в допълнителната искова молба ищецът е изразил становище, че „Изработеният технически проект е бил достатъчно пълен, с елементи на работен такъв, т. е. всички необходими детайли са били включени в техническия проект, поради което не е било необходимо самостоятелно разработване на работен проект.“, като в този смисъл и с оглед разпоредбите на чл. 139 ЗУТ и Наредба №4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, е счел, че няма как да се приеме, че техническият проект /дори и той да съответства напълно на изискванията на Наредбата/, който е предхождаща фаза на фазата на проектиране на работен проект, може да замести или да „съчетава елементи на работен проект“, когато е предвидено двуфазно инвестиционно проектиране с оглед спецификата/сложността на обекта, какъвто е настоящият случай, респективно, че възложената работа не е изпълнена в пълен обем, в количествен аспект, дори и само, поради неизготвянето на работен проект. Посочил е, че получената от ответника по електронен път проектна документация не е покривала изискванията на Наредба №4/21.05.2001г., както по отношение изискванията за работен проект, така и по отношение изискванията за технически проект, като съгласно заключението на СТЕ, обемът на представената от Община Търговище строителна документация, касаеща процесния подобект, формално е покривал изискванията за проектиране, предвидени в Наредба №4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, но приложените към същата строителна документация изчисления и чертежи, не са били достатъчни по обем за изграждането на процесния комин, макар и вещото лице да не е разяснило изрично в какво се изразява тази недостатъчност. Приел е обаче, че в случая от значение е не въпросът дали инвестиционните проекти, на основание, на които е издадено разрешението за строеж от 19.08.2011 г., са били достатъчни за изграждането на процесния комин, а дали твърдяната за изработена от ищеца проектна документация е съответствала на нормативните изисквания, ползвана е от възложителя и е послужила за изграждането на обекта – т. е., че изработеното функционира по предназначение и се експлоатира по предназначение. Изразил е становище, че аргументите, че представената от ищеца проектна документация не е достатъчна, за да послужи за предназначението й, се извеждат именно от заключението от съдебнотехническата експертиза, съгласно което тази документация „ще покрие по обем изискванията на Наредба №4/21.05.2001 г. за технически и работен проект, ако се добавят и техническа записка, геоложки доклад и статистически изчисления“. В този смисъл е приел за изцяло неоснователни доводите на ищеца, че въпреки че статистическите изчисления не са били изпратени на възложителя по електронен път, и макар към изработеното от ищеца да не е била приложена техническа записка, само по себе си този факт не би могъл да се отрази нито на качеството, нито на обема на работата. По отношение обема на изпълнената работа и съответства ли той на уговореното с договора е изложил съображения, че съгласно чл. 5.2 от договора, изпълнителят се е задължил да представи на възложителя пет копия на работни проекти на хартиен носител и едно копие на електронен носител, включващи всички упоменати в договора части, като това е не само изискване, регламентирано в договора, но с оглед спецификата на възложената работа, е и законово изискване - чл. 144, ал. 1, вр. чл. 139 ЗУТ, респективно изискването за представяне на проектната документация, както на хартиен, така и на електронен носител, не е самоцелно, а е задължителен елемент от възложената работа, с оглед нейното естество и предназначение, като липсата на този елемент е неизпълнение в количествен, включително и в качествен аспект. Относно съдържанието на акт – обр.16 за процесния обект и констатациите, съдържащи се в съдебно-техническата експертиза, е отбелязал, че не може да се приеме извода на вещото лице /който е и извън рамките на неговата компетентност/, че идентичността на параметри, съдържащи се в проектната документация на ищеца и параметри, отразени в акт обр.16, включително и в други актове по време на строителство, е достатъчна, за да се даде категорично становище, че именно проектната документация, изготвена от ищеца, е ползвана/взета предвид при изграждането на обекта - от значение в тази насока и аргумент, противен на направения от вещото лице извод, е друга, съществена констатация, съдържаща се в заключението, явстваща и от приложената по реда на чл. 192 ГПК строителна документация, а именно – че като проектант в тази строителна документация, е посочено трето лице, а не ищцовото дружество или инженера, на който е била възложена работата, съответно не носят подпис на представител на ищцовото дружество /от значение в тази насока е и липсата на данни, включително и твърдения в тази насока, за съгласуван между страните проект в съответните фази – по смисъла на чл. 139, ал. 3 ЗУТ, включително и спазване на изискването на цитираната разпоредба – всички документи – графични и текстови, по всички части на инвестиционния проект, да бъдат подписани и подпечатани от проектанта/. Посочил е и косвен аргумент за липсата на пълно и точно изпълнение на възложената работа - фактът, че въззивната страна не се позовава на осчетоводяване на претендираното вземане, на издаването на фактури, каквито са издадени за заплатената от ответното дружество сума – 5 000лв. По отношение на въведените доводи от ищеца за частично изпълнение, с оглед приложението на визираните в чл. 267, ал. 1, изр. 2 ЗЗД правни последици, е изложил следните съображения: Уредбата на договора за изработка по начало допуска признаването на частично изпълнение като основание за възнаграждение, но само ако пълното изпълнение на поръчката е станало невъзможно по причина, за която страните не отговарят, като изречение второ от чл. 267, ал. 1 ЗЗД не може да се тълкува самостоятелно, а само в систематична връзка с изр. 1 – ако изпълнението на работата стане невъзможно, вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря. Съдебната практика изтъква значението на причината, довела до незавършване на изработката, ползата за възложителя от вече реализираното и преди всичко значението на изричното приемане на изработената част, като се съобразява дали съответната част от поръчката може са бъде полезна на поръчващия – с оглед конкретиката на случая, както и това дали съответната част е била приета от последния, който факт подлежи на доказване, ако е спорен. /Решение №196/05.03.2010г. по гр. д. №747/2009г., ІІІ г. о. на ВКС/. По отношение на приемането от възложителя на твърдяната за предадена работа е посочил, че е установено изпращането по електронен път от ищеца и получаването на електронния адрес на ответника на проектна документация, но узнаването съгласно чл. 10 и чл. 11 Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, изобщо не е равнозначно на „приемането“ на възложена работа по смисъла на чл. 264 ЗЗД - основен елемент от договора за изработка, като условията, редът и правните последици на това фактическо и правно действие са регламентирани в чл. 264 ЗЗД. С посочената норма за поръчващия е създадено законово право и задължение да приеме извършената съгласно договора работа, което обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му – ал. 2. Следователно релевантно за приемането по смисъла на чл. 264 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Приел е, че в случая изрично изявление явно не е изразено, като не може да се направи извод и за конклудентни действия от страна възложителя, сочещи на приемане на работа – по гореизложените съображение: липсата на съгласуваност и формалните изисквания на чл. 139, ал. 3 ЗУТ, липсата на данни в строителната документация да фигурира, като участник в строителството, в качеството на проектант ищцовото дружество, включително и липсата на подпис на негов представител при съставяне на актове за строителство. Непредприемането от страна на възложителя на каквито и да е действия по съгласуване на изпратената проектна документация, най – малкото – да я изиска на хартиен носител, съответно – подписана и подпечатана от проектанта, за да може да я ползва по предназначението й – пред съответния административен орган и за съответната процедура, на практика може да се приеме като „конклудентно действие по неприемане на предадената работа /както е посочено в решение №231/13.07.2011г. на ВКС по т. д. №1056/2009г., II т. о. - простото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД/. С оглед изложеното и щом възложителят не е приел работа, независимо дали се касае за част или за пълен обем възложена работа, а и – по гореизложените съображения същата не е изпълнена, е достигнал до извод, че исковата претенция за възнаграждение на изпълнителя се явява неоснователна.