Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. С оглед съдържанието на изложението, инкорпорирано в частната касационна жалба, в същото липсва ясно и точно формулиран правен въпрос по смисъла на посоченото тълкувателно решение, от значение за изхода по делото и обусловил правните изводи на въззивния съд, във връзка с релевираните основания и приложената към жалбата съдебна практика. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК сама по себе си е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на определението, без да е необходимо да се обсъждат сочените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че възможността за искова защита на засегнати материални права, вследствие наложена възбрана за обезпечаване вземанията на държавата срещу предходен собственик /праводател/ на имота, съществува единствено в производството по принудително изпълнение по реда на чл. 440 ГПК или чл. 269 ДОПК. По съдебен ред е недопустимо предявяване на иск за заличаване на допуснато обезпечение, засягащо чужда имуществена сфера, в какъвто смисъл са и правните изводи на въззивния съд.