Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е съдът да уважи иск за обезщетение за неимуществени вреди при липса на доказано противоправно поведение на медицинския екип, установено чрез съдебно-медицинска експертиза?

Може ли съдът да присъди обезщетение за неимуществени вреди при липса на доказано нарушение на правилата за добра медицинска практика, установено чрез съдебно-медицинска експертиза?

Следва ли съдът да отхвърли иска за обезщетение, когато по делото липсват доказателства за противоправност в поведението на медицинските лица?

Достатъчно условие ли е за ангажиране на деликтната отговорност на лечебно заведение само наличието на увреждане без доказано противоправно поведение?

При липса на установено противоправно поведение от медицинския екип, налице ли е основание за ангажиране на отговорността на лечебното заведение за вреди съгласно чл. 45 ЗЗД?

Допустимо ли е въззивният съд да ангажира отговорността на лечебно заведение за неимуществени вреди без установено противоправно действие или бездействие на медицинския персонал, съгласно заключението на съдебно-медицинска експертиза?

Допустимо ли е осъждане на лечебно заведение за обезщетение за вреди при смърт на пациент, когато съдебно-медицинските експертизи изрично са установили липса на причинно-следствена връзка между действията на медицинския персонал и настъпилата смъртта?

Може ли съдът да игнорира заключение на съдебно-медицинска експертиза относно липса на причинна връзка между лечението и смъртта, без да назначи нова експертиза или без да обоснове защо отхвърля заключението?

Може ли съдът да игнорира заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза без да изложи убедителни мотиви, когато именно тя установява липса на пряка причинна връзка между лечението и вредата, подлежаща на обезщетяване?

Допустимо ли е ангажиране на деликтна отговорност на лечебно заведение по чл. 45 ЗЗД без доказана причинно-следствена връзка между поведението на персонала и вредоносния резултат?

Допустимо ли е ангажиране на деликтна отговорност на лечебно заведение по чл. 45 ЗЗД при липса на убедително и еднозначно доказателство за причинна връзка?

Допустимо ли е съдът да ангажира отговорността на лечебно заведение по чл. 45 ЗЗД за вреди от смъртта на пациент, при категорично заключение на съдебно-медицинска експертиза, че липсва причинно-следствена връзка между действията на медицинския персонал и настъпилата смърт?

Допустимо ли е съдът да приеме наличието на виновно поведение на медицинския персонал и да ангажира отговорността на лечебното заведение по чл. 45 ЗЗД, когато по делото липсват положителни доказателства за такава вина, а заключението на съдебно-медицинската експертиза не установява причинно-следствена връзка между действията на персонала и настъпилия вредоносен резултат?

Допустимо ли е съдът да изгради изводите си относно наличието на причинно-следствена връзка при медицинска деликтна отговорност въз основа на единична експертиза, изготвена само от един специалист без необходимата медицинска компетентност по всички релевантни специалности, при наличие на комплексна експертиза от специалисти с релевантна квалификация?

Допустимо ли е съдът да изгради решаващите си изводи относно наличието на причинно-следствена връзка между действията на медицинския персонал и настъпилата смърт на пациент въз основа на заключение на експертиза, изготвена от вещо лице без специалност в релевантната медицинска област, като отхвърли бе мотиви комплексна експертиза, изготвена от лекари със съответната специалност, и без да назначи допълнителна или повторна експертиза?

Може ли съдът да предпочете заключение на еднолична експертиза от съдебен лекар, който не притежава специалност по съответната клинична дисциплина, пред заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от трима лекари със съответната специалност, без да изложи убедителни мотиви?

Може ли съдът да предпочете изолирана и по-слабо обоснована експертиза при наличие на комплексна експертиза, без да изложи мотиви или да назначи допълнителна такава, когато предмет на доказване е наличие на причинно-следствена връзка между лечение и смърт на пациент?

Нарушава ли е принципът на обективна и пълна преценка на доказателствата по чл. 235, ал. 2 ГПК, когато съдът не обсъди аргументите и съставния характер на комплексна експертиза и без мотиви приеме изолирана единична експертиза?

Нарушава ли съдът процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 ГПК и принципа на служебното начало при преценката на доказателствата, когато без мотиви игнорира комплексна съдебно-медицинска експертиза и възприеме заключение, дадено от едноличен експерт без необходимата медицинска специалност, без да назначи нова експертиза?

Длъжен ли е съдът да изложи изрични мотиви при предпочитане на едно доказателство пред друго, особено когато се касае до експертизи с противоречиво съдържание и представлява ли липсата на такива мотиви нарушение на принципа на обоснованост на съдебния акт; представлява ли нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и на останалите принципи на процесуалното право (вкл. чл. 12 и чл. 13 ГПК), когато съдът не мотивира защо предпочита едно противоречиво доказателство (експертиза), особено в случай на противоречие между две експертни становища?

Допустимо ли е съдът да формира правни изводи относно наличие на медицинска грешка и причинна връзка между действията на медицинския персонал и настъпилия вредоносен резултат, като предпочете заключението на еднолична съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист без съответната квалификация по конкретната медицинска специалност, пред заключението на комплексна експертиза, изготвена от екип лекари със специалности, съответстващи на характера на случая, без да изложи ясни и обосновани мотиви за това?

При отсъствие на специални медицински знания у съда и при възникнали у него съмнения относно правилността и яснотата на вече приетите по делото експертни заключения, длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи нова съдебно-медицинска експертиза?

Може ли съдът, при положение че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза и сам да се произнесе по въпроси, относно които не притежава нужните специални знания?

Следва ли при вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение съдът да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика?

Може ли съдът да не възприеме заключение на съдебни експертизи без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема, в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността им?

Въззивният съд изпълнил ли е задължението си да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, при положение, че не е съобразил заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, както и на едноличната относно липсата на причинно-следствена връзка?

Задължен ли е съдът при наличие на експертно заключение, в което е посочена „най-вероятна причина за настъпилия вредоносен резултат, да изгради самостоятелно вътрешно убеждение относно наличието на причинно-следствена връзка, като прецени събраните доказателства съобразно опитните правила и логиката, и да определи кои от фактите подлежат на специални знания и кои – на правна оценка по правилата на формалната логика и житейския опит?