Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

С така изложените съображения въззивният съд е дал разрешение на първия поставен от касатора правен въпрос, не в противоречие, а в съотвествие с установената практика на ВКС, обективирана както в посоченото в изложението решение №381/27.06.2025 г. по гр. д. №2000/2024 г. на III-то гр. отд., така и в служебно известното на настоящия състав решение №191/25.03.2026 г. по гр. д. №2812/2025 г. на IV-то гр. отд. Тази практика на ВКС също приема, че пазарната стойност на недвижим имот, върху който е запазено вещно право на ползване, следва да се определя чрез използване на сравнителния пазарен метод, основан на реални сделки със сходни имоти, обременени със същата или подобна по вид тежест, а не чрез приспадане стойността на правото на ползване, от пазарната стойност на имота без тази тежест. Същото разрешение на въпроса е възприето и от въззивния съд в мотивите към обжалваното решение, като същевременно той е съобразил и спецификата на настоящия случай, – че и двете вещи лица, изготвили експертните заключения по делото, не са открили точни аналози на продадени имоти в същия район и при същите условия на запазено пожизнено право на ползване, каквото е това върху процесния имот при процесната сделка. Това съобразяване на конкретните данни и обстоятелства по делото при обсъждането на експертните заключения и кредитирането на едното от тях, по никакъв начин не сочи на противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд изцяло е възприел даденото с нея принципно разрешение на въпроса.

Вторият поставен от страна на касатора правен въпрос не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с приетото в мотивите към обжалваното въззивно решение и не е от обуславящо значение на правните изводи на апелативния съд. Последният не е установил вещото лице да не е изпълнило поставената от него задача и да не е работило по указания в задачата метод, каквато е постановката на въпроса, а напротив – съображенията на съда за кредитиране на допълнителното заключение на техническата експертиза и за неоснователността на оспорването му от страна на ответника, са в напълно противоположна насока; самият касатор-ищец не е възразил срещу това заключение по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК, а го е оспорил за първи път едва с касационната си жалба. Освен това въззивният съд е обсъдил двете заключения (първоначалното и допълнителното) на техническата експертиза, съобразявайки се с трайно установената практика на ВКС, обективирана в посоченото от жалбоподателя решение №224/07.01.2019 г. по гр. д. №612/2018 г. на III-то гр. отд. и цитираните в него множество други решения на ВКС, съгласно които, заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост, като преценката на заключението следва да се мотивира от съда и той не е длъжен да го възприеме, дори то да не е оспорено от страните; при противоречиви експертни заключения съдът трябва да обоснове защо възприема или не всяко от тях. Тази практика на ВКС не дава директен отговор на втория поставен от касатора правен въпрос, но тъй като същият (както стана ясно) не удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, то не е необходимо да се изследва дали по отношение на него са налице посочените в изложението допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от тълкувателно решение №1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съдът намира, че не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване.