Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

1. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?; 2. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните възражения, съответно да изложи мотиви, от които да е видно на какво основание съдът приема или не за основателни направените възражения?; 3. Следва ли въззивният съд да констатира, че първоинстанционният съд погрешно е възприел фактическата обстановка по делото/при направено оспорване в този смисъл/, да извърши нова проверка на твърдените, съответно установените факти по делото и да изложи свои констатации по тези факти, включително и като даде указания на страните с цел установяване на правилното фактическо положение?; 4. Задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви в решението си и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, особено когато те са непълни и противоречиви?; 5. Длъжен ли е въззивният съд да изясни фактическата обстановка по делото и за факти, за които няма събрани доказателства от първата инстанция, следва ли да разпореди събирането им, като укаже на страните и доказателствената тежест?; 6. Длъжен ли е съдът при преценка на гласни доказателства да посочи съображенията защо дава вяра на свидетелите, които приема за достоверни и да преценява същите в съвкупност с останалите доказателства по делото?; 7. Длъжен ли е съдът да съпостави данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се показанията на всички свидетели и да изложи съображенията си кои факти приема за доказани въз основа на тази преценка и кои не, а оттам какви са правните последици от осъществяването на тези факти? 8. Има ли съдът правомощие и компетентност, чрез тълкуване и извеждане на факти от изложението на исковата молба да валидира нейната нередовност, изразяваща се в липса на правен интерес от предявяване на иск за издръжка от лице, което не е от кръга на лицата, имащи право на издръжка?; 9. Следва ли да се извърши проверка за допустимост и наличие на правен интерес на предявена претенция по реда на чл. 127, ал. 2 СК и в частта й за издръжката, доколкото съдът дължи произнасяне и в тази част?; 10. Наличието или липсата на спор и разногласие между родителите, съществен елемент ли са от хипотезата на правната норма на чл. 127, ал. 2 СК и липсата на спор между родителите обуславя ли липсата на основателност на предявените претенции по реда на чл. 127, ал. 2 СК?; 11. Достатъчни ли са само фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, предявена на основание чл. 127, ал. 2 СК за установяване наличието на спор и разногласия по отношение на упражняване на родителските права, личните отношения и дължимата издръжка, с оглед липсата на доказателства, установяващи наличието на спор и разногласия относно упражняване на родителските права, личните отношения и дължимата издръжка?; 12. В производството по чл. 127, ал. 2 СК, социалният доклад доказателствено средство ли е за установяване интересът на децата?; 13. Длъжен ли е съдът, при формиране на изводите си в производството по чл. 127, ал. 2 СК да се позове на установени със социалния доклад факти, с оглед обективно установяване интересът на децата?.