Определение №****/**.**.2010 по дело №****/2010

/ непосочен/ от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Възпроизвели са текстуално нормите на чл. 266 ТЗ, чл. 268 ТЗ и чл. 269 ТЗ, като отново са изложили данни относно завеждане на иска и страните по него. Посочили са още, че вписване на заличаване на дружеството от търговския регистър, заличавало правосубектността на юридическото лице и „ единствената пречка съдът да се произнесе по повдигнатия пред него спор било по-ранното приключване на производството по ликвидация на търговеца. От този довод е изведен и извод, че липсвала правна норма, която да регулира „процесуалното поведение на участниците в процеса при подобна хипотеза, но въпреки това съдът не бил освободен от „ възможността, предоставена му от закона да уреди така създалото се положение. Развити са и доводи, свързани с приложението на чл. 2 ГПК, подробно обосноваващи, че съдът бил задължен да се произнесе по всяка сезирала го молба. В тази връзка са разгледани способите за попълване празноти в закона и е цитирано в подкрепа на разбирането на касаторите- ТРОСГТК на ВКС на РБ №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/2009[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г., което е и приложено. Интерпретирани са отново мотивите на обжалавния съдебен акт, като е посочено, че касаторите не могат да получат защита чрез иск по чл. 98 ТЗ, с оглед това, че няма задължение, което събирателното дружество да не е изпълнило по отношение на тях. Страната подробно е развила и разбирането си за незаконосъобразност на осъществената ликвидация на дружеството, както и относно заличаването на търговеца в търговския регистър. Други доводи не са развити.