Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

по реда на чл. 176, ал. 2 ГПК; от друга страна не е налице и втората предпоставка – бащата да може да дава претендираната издръжка без особени затруднения. Отразил е, че в случая не се касае за пълна безусловност на задължението за издръжка - то е обусловено от притежанието от родителя на средства над собствената издръжка, които да му позволяват без особени затруднения да отделя средства и за издръжката на пълнолетното си учащо дете, като преценката за това е винаги обективна и конкретна /зависи от имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на съответния родител/. При тези обстоятелства възивната инстанция е аргументирала извода си за липса на възможност за отделяне на средства без особено затруднение с ниския средномесечният доход на ответника /327,84лв./ - който е и под минималния за страната /регистрираната му фирма ЕТ е в застой/, с наличието на друго семейство и още една дъщеря – малолетна в 1 клас, за която той безусловно дължи издръжка и грижи, и със съществуващо задължение за погасяване на вноски по кредит. Изрично е отразила, че при разглежданата хипотеза е ирелевантно дали родителят е в трудоспособна възраст и дали теоретично би могъл ад реализира доходи от търговска дейност, тъй като искът е от пълнолетно дете и по отношение на него биха могли да се посочат същите доводи.