Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, излагайки мотиви във връзка с тях, дори и когато не ги споделя?

Следва ли решението да бъде основано на установените по делото факти и дали следва съдът да извърши самостоятелна преценка на всички ангажирани по делото доказателства?

Към кой момент следва да се преценява законността на извършеното уволнение и може ли тази преценка да се основава на доказателства, съставени след прекратяване на трудовото правоотношение? Въпросът е и конкретизиран – следвало ли е съдът да обсъжда доклад от 24.03.2023 г. и писмо №ЧР-56/15.03.2023 г.?

Какви са критериите за определяне на една длъжност като ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, вр. пар.1, т. 3 ДР КТ? Дали посоченото основание следва да се разпростира и по отношение на ръководител, от когото не зависят основните насоки на стопанската политика и резултатите на предприятието? Конкретно, ръководителят на отдел „Администрация“ част ли е от ръководството на предприятието и приложимо ли е спрямо него основанието по чл. 328, ал. 2 КТ?

При преценката дали длъжността е ръководна, следва ли съдът да изхожда от спецификата на основната търговска дейност на работодателя, когато дейността е подчинена на специфична регулация /застрахователна/, вкл. нормативно определените изисквания по отношение на ръководството на дружеството?

Следва ли длъжността „ръководител Администрация“ в застрахователно дружество да се определя като ръководна, по смисъла на пар.1, т. 3 ДР КТ, когато е предвидено, че лицето, заемащо я, може да бъде заменено от лица, които не отговарят на предвидените в закона изисквания за професионална квалификация и опит /шофьор и деловодител/, без заместването да е ограничено по време и съдържание?

Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ приложима ли е за търговски дружества, създадени със специален закон, в който едноличния собственик на капитала е държавата?