Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика, или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият случай не е такъв. На посочения от касатора въпрос е даден отговор в решение №235 от 3.07.14г. по гр. дело №969/2014 г. на ІV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение в определени случаи работодателят дължи обезщетения, които в едни хипотези са свързани с неупражнени права от работника или служителя, а в други имат гратификационен характер или осигуряват материално работника или служителя за известен период след прекратяване на трудовото правоотношение. Според разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж при придобиването на право на пенсия. Последното също може да бъде придобито само един път. Предпоставки за възникване правото на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това обезщетение се дължи еднократно – само при първоначалното придобиване право на пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.