Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по въпроса за разпределение на съдебните разноски без да съблюдава принципа на законност (чл. 4, ал. 1 КРБ) и принципа на равенство на страните в процеса (чл. 6, ал. 2 КРБ), след като не е разгледал по същество главен иск за присъждане на компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди от противоправно деяние „клевета, разноските по който да преразпредели в тежест на неизправната ответна страна-деликвент, за да не допусне увреждане на имуществените права и законни интереси в изпълнение на конституционното си задължение по чл. 17, ал. 3 Конституцията, чл. 1 Допълнителен протокол на КЗПЧОС и чл. 17, т. 1 ХОПЕС?

Как следва да процедира въззивният съд по въпроса за разпределение на разноските в производството и пред двете инстанции: да се придържа към установената практика по приложението на чл. 78 ГПК или да зачете с предимство конституционните принципи за законност в контекста на практиката на КС, на ЕСПЧ, на СЕС и така да осигури н уреденото лице от противоправното деяние „клевета ефективна правна защита, щом присъжда маломерно обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неизправния деликвент, а съществеменно го осъжда за съдебни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ близо двадесетократно размера на присъденото по делото обезщетение, като нарушение на принципа за справедливост (чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС и чл. 3, пар. 3 ДЕС)?

При частично уважаване на иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане коя от страните е отговорна за разноските по делото, пропорционално на отхвърлената и уважена част от иска – ищецът или изцяло е отговорен за разноските само ответника по иска?

Съответства ли на конституционното изискване за мотивираност по чл. 121, ал. 4 от Основния закон съдебно определение за разпределение на разноските, в хипотеза, в която въззивният съд е отразил само фактически и правни констатации, без да ги анализира съвместно с ангажираните в първата инстанция факти и доказателства по делото, без въобще да изложи свои собствени мотиви, с които да отговори на направените от въззивния жалбоподател възражения и доводи в подадената от него частна жалба срещу несърамерното разпределение на разноските, в светлината на приложимото право на ЕС, на КС и на ВКС, и така да мотивира съдебния си акт?