Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2013

следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая частният жалбоподател не е формулирал въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК – първият въпрос е формулиран общотематично относно приложението на чл. 12, ал. 2 КМЧП, без отчитане спецификата на конкретния правен спор и конкретните правни разрешения, изложени във въззивното решение относно приложимост на нормите на Регламент /ЕО/ №44/2001г., изключващи приложението на КМЧП и в частност компетентността на българския съд; по отношение на втория формулиран от жалбоподателя въпрос въззивният съд не е давал правно разрешение в акта си. Съобразявайки изложеното не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната - води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 - 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК.