Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

1) длъжен ли въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото; 2) дали обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да включва репарация за вредите от нарушеното право на приключване на делото в разумен срок по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС и въз основа на какви критерии следва да се извърши преценката за нарушение на това изискване на Конвенцията; 3) как следва да се тълкува изразът „обвинение в извършване на престъпление, не следва ли да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл; и 4) допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страните, и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно тези релевантни обстоятелства. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по тези правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: по първия процесуалноправен въпрос – в противоречие с т. 3 от тълкувателно решение (ТР) №1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК; по втория материалноправен въпрос – в противоречие с т. 1 ТР №1/2022/27.11.2023 г. на ОСГК, т. 19 ТР №1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК, т. 2 ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК и решение №249/08.05.2025 г. по гр. д. №2658/2024 г. на ІV-то гр. отд.; по третия материалноправен въпрос – в противоречие с решение №50009/08.02.2023 г. по гр. д. №932/2022 г. на ІІІ-то гр. отд.; и по четвъртия процесуалноправен въпрос – в противоречие с решение №63/17.07.2015 г. по търг. д. №674/2014 г. на ІІ-ро търг. отд., решение №210/08.10.2018 г. по гр. д. №4971/2018 г. на ІV-то гр. отд., решение №80/02.06.2020 г. по гр. д. №4031/2019 г. на ІV-то гр. отд., решение №212/01.02.2012 г. по търг. д. №1106/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. и решение №200/23.12.2019 г. по гр. д. №3779/2018 г. на ІV-то гр. отд. Предвид оплакването си за частична недопустимост на въззивното решение, жалбоподателят навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, като във връзка с него се позовава на определение №6058/27.12.2024 г. по ч. гр. д. №4831/2024 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.