Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

относно границите на имуществената му отговорност. В случая имуществените вреди са под формата на претърпени загуби, настъпили за клиентите по договора за охрана вследствие на неизпълнението на договорното задължение на охранителя. Съдът е установил, че след взломната кражба от охранявания обект липсвали 5 бр. климатици и 2 бр. телевизори, а стойността им е определена от заключението по изслушаната експертиза, в което е отчетена действителната стойност на част от климатиците /марка DAIKIN/ към момента на настъпването на вредата. По отношение на останалата част от климатиците /марка Haier/ и телевизорите съдът е приложил правилото на чл. 162 ГПК, съобразявайки вида на вещите и амортизационната им стойност. Възражението от страна на ответното дружество, че е налице неизпълнение на договора от страна на клиентите, които неправомерно са сменили акумулаторната батерия на охранителната система, съдът е намерил за неоснователно, по съображения, че не се доказва подобна клауза на договора, а от друга страна се установява, че служители на охранителното дружество сами указали на клиентите, че батерията следва да се смени. За неоснователно е прието и възражението, че отговорността на охранителя се свежда само до избрания тарифен план. Съдът е намерил, че от клаузите в сключения договор единствено следва, че е уговорена неустойка за неизпълнение в размер на платените до момента на събитието месечни такси от страна на клиентите, но не за повече от платените за 12 месеца. Уговореното не е пречка да се търси неустойка за по-големи претърпени вреди, които следва да бъдат доказани при условията на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Съдът изрично е посочил, че общите уговорки между страните, че отговорност не се носи при неизпълнение на договорно задължение нямат правно действие. При тези съображения въззивният съд е уважил частично предявения иск и е присъдил разноски.