Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

въззивното решение е в противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение по гр. д.№843/2015г. на ВКС, ІІІг. о. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото от касатора противоречие, по следните съображения: Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. Втората хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило - решение по гр. д.№1144/2010 г. на ВКС, ІVг. о. Въззивният съд е приел искът за връщане на дадения аванс за проектиране на сграда в съсобствения на ответницата с други лица имот, като даден на неосъществено основание, за основателен поради това, че ищецът е доказал даването на процесната сума, ответницата е доказала претендираното основание, на което е получила дадената сума, но е приел, че не е настъпило условието по сключената сделка. Поради това настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е констатирал, че неправилно първоинстанционният съд не е указал на ищеца, че следва да установи, че не се е осъществило условието по сключената сделка и вместо това не е дал на ищеца указания в тази насока. С оглед на изложеното не е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение с приложената практика на ВКС.