Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Чл. 166, ал. 3 ГПК изключва ли възможността страната по делото да съвместява качеството на свидетел? Следва ли да се ценят показанията на свидетел, който към момента на даване на показанията си не е бил конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на една от първоначалните ответници? Чл. 166, ал. 3 ГПК изключва ли възможността дадените от последния показания да бъдат ползвани от съда като доказателство?

За да се приеме за установено, че два субекта съвместно вземат решение не е ли нужно всеки от тях да формира ясна и непоколебима воля в тази насока? Не следва ли в процеса безспорно да се установи, че тази така общо формирана воля недвусмислено е била манифестирана от всяка от двете страни? Не следва ли за това да има събрани гласни доказателства, които за да бъдат кредитирани от съда следва да са ясни, логични, последователни и съответстващи едни на други и на останалия доказателствен материал по делото?

Следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост? Длъжен ли е решаващият съд да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства и доказателства, които имат значение за формиране на изводите му, както и да изложи конкретни съображения за това? Не следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички относими и допустими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им?