Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

във връзка с призоваването в първата инстанция в сегмент II.1 от изложението към жалбата на касатора – търговско дружество също не покриват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те не са обсъждани от въззивния съд. Не е осъществена общата предпоставка за допускане на касационното обжалване и спрямо въпросите по сегмент II.2, доколкото решаващият състав на апелативния съд е приел обратното на съдържащите се във въпросите твърдения за неприключила двойна размяна на книжа. Това е относимо и за въпрос II.3 относно значението на признанието на иска, предвид обстоятелството, че то е разгледано и обосновано от въззивния съд с факта, че е направено само от ответниците – физически лица и предвид наличието на различни и противоположни интереси между същите и ответника – търговско дружество, което не е обхванато от въпроса на касатора. Въпрос II.4 касае значението на изпълнението на договора за наем и не се обхваща от предмета на делото, поради което не е обуславящ за изхода му. Съдържащите се в сегмент II.5/от 1 до 6/ от изложението въпроси относно цесията не са относими за изхода на спора, тъй като въззивният съд е разгледал легитимацията на ответното дружество като титуляр на вземането на плоскостта на осъществяване на модалитет по предходна цесия – а именно сбъдването на прекратително условие по нея, което не е обхванато от формулираните въпроси. Седмият въпрос от този пункт на изложението се базира на поставянето на действието на договора за цесия или неговото прекратяване в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, но въпросът е зададен на плоскостта на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, дали подобна уговорка не води до нищожност на договора, която не е обсъждана от въззивния съд. Въпросът, дали приети от въззивния съд доказателства, могат да бъдат преценени в решението му като ирелевантни за спора /II.6.1/, не е от значение за изхода на делото, доколкото неотносимостта към спора на доказателствата е мотивирана от съда и във връзка с тази мотивировка не е поставен въпрос. Въпрос II.6.2, дали съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, ако те са от значение за спора, е поставен за обстоятелства, приети от въззивния съд за иревантни за спора, поради което също не обуславя допускането на касационния контрол. Въпрос II.7е предпоставен от възприемането за вярно твърдението за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция в противовес на приетото от въззивния съд. Спрямо въпрос II.8 за служебното събиране на доказателства от първоинстанционния и въззивния съд /нотариалното дело за издаване на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка/, нужни за прилагане на императивна правна норма, също не е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед принципа на непосредственост на гражданския процес. Въпрос II.8.2, дали въззивният съд е длъжен да събере доказателства, за което първата инстанция не е дала указания по чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК също не е обуславящ за изхода на спора, предвид възприетата от въззивния съд пълнота на доклада на първата инстанция вкл. в частта за разпределение на доказателствената тежест. Въпросите за приложението на чл. 64, ал. 3 ГПК, съдържащи се в сегмент III.1 от изложението, не са разгледани от въззивния съд, поради което и те не обуславят разрешаването на спора. Съдържащият се в III.2 въпрос относно конституирането на необходимите другари не е относим за делото, тъй като не е налице хипотезата, визирана във въпроса – неконституиране на необходим другар в процеса. Поставените в III.3 въпроси, дали договор за правна помощ, сключен в отсъствие на съществени и основни реквизити от неговото съдържание – дата, месец, година и място на съставяне, изключва претенциите на страната, платила адвокатски хонорар, да иска плащане от ответната страна и дали договорът може да бъде приет от съд за редовен, също не са обсъждани от въззивния съд. Неосъществената обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол, предвид указанията в т. 1 Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол на съдебния акт без обсъждане на релевираните допълнителни критерии.