Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

на пазарна конюнктура и време на извършване. Приел е, че е налице възможност след пълното удовлетворяване на ипотекарния кредитор от продажната цена на имотекираните имоти да останат средства за удовлетворяване на вземанията на останалите редове кредитори, поради което за останалите кредитори на масата на несъстоятелността е налице интерес тези имоти да са включени в масата. Изтъкнал е, че наличието дори и на хипотетична възможност да останат средства след изпълнение по отношение на ипотекираните имоти обосновава интереса на кредиторите на масата на несъстоятелността тези имоти да бъдат включени в нея чрез успешното провеждане на предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Позовал се е на константната практиката на ВКС, според която увреждане на кредиторите е налице както когато в резултат на извършеното правно действие длъжникът е намалил имуществото си, така и когато в резултат на това действие длъжникът е затруднил възможността на кредиторите си да се удовлетворяват от имуществото му, поради което е приел, че в настоящия случай актът на апортиране на недвижимо имущество срещу придобиване на акции намалява значително възможността за удовлетворяване на кредиторите. Посочил е, че увреждането на кредитора по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е налице, когато се извършва разпореждане с имущество, включително и когато възможността на кредиторите да се удовлетворяват от имуществото на длъжника се намалява. Посочил е, че при извършен апорт на недвижим имот субектът, който прави непаричната вноска, се лишава от един актив, който има сравнително стабилна пазарна цена, която се изменя по-трудно и в резултат само от пазарните условия, а придобива актив, чиято пазарна стойност може да бъде лесно и бързо променена и то не само в резултат на определени икономически фактори, а и от действия на органи на дружеството, в което е извършен апортът, върху които кредиторите на длъжника не могат да влияят и срещу които те не могат да се защитят по съдебен ред, тъй като самото дружество не е техен длъжник. Поради това е заключил, че удовлетворяването на кредиторите от притежаван от длъжника недвижим имот следва да се определи като по-сигурно от тяхното удовлетворяване от стойност на акции от капитала на акционерно дружество. Добавил е, че с апортиране на недвижим имот в капиталово търговско дружество имотът излиза от патримониума на длъжника и става собственост на дружеството, а срещу апортната вноска длъжникът получава акции от учреденото АД, и поради това е налице обективно действие на увреждане от страна на длъжника.