Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. „Следва ли въззивният съд при наличие на предпоставките на чл. 266, ал. 2 ГПК да допусне доказателствени искания на страните, следва ли да се произнесе по тях с нарочно определение и следва ли това определение да е мотивирано подробно?“, за който поддържа, че е от значение за развитието на правото. Релевира и очевидна неправилност на атакуваното решение в частта му, с която упражняването на родителските права спрямо детето Р. е предоставено на майката и в частта, в която е определен началният момент, от който бащата дължи заплащане на двете си деца на месечна издръжка, а именно датата на подаване на исковата молба. Счита, че очевидната неправилност се изразява в предоставянето на родителските права спрямо Р. на родител с аморално поведение и без да бъде зачетена волята на детето да остане да живее при бащата, както и експертното мнение по приетата психологическа експертиза, че връщането на Р. при майката със средствата на институционалната принуда ще повишат стреса и опортюнистичното поведение на детето. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е проявено според жалбоподателя и при определянето на началния момент на дължимата от бащата издръжка спрямо детето Р., което се отглежда от него, и е неморално майката да получава издръжка за минал период, през който детето не живее при нея, което разрешение е в противоречие и с практиката на ВС и ВКС: т. 7 ППВС №5/16.11.1970 г. и решение №798/22.11.2010 г. по д. №501/2010 г. на ВКС, 4 г. о..