Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„В случай, че в хода на съдебното производство се установи, че различен от уволненият служител, заемаш същата длъжност, е изпълнявал безпроблемно трудовите си задължения, без да притежава разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, от това следва ли извода, че липсата на разрешение за носене на оръжие не води до обективна невъзможност за изпълняване на служебните задължения?“, доколкото същият не се отнася към решаващите мотиви за законосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото праоотношение, не се разкрива общото основание за допускане на касационно обжалване. По останалите два въпроси в изложението: „Следва ли работодателят да докаже при пълно и главно доказване, обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страна на служителя, преди да пристъпи към уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, когато не са налице писмени доказателства или наличните такива са от дата следваща датата на уволнението?“ и „Може ли съдът да приеме, че е налице отнемане на разрешителното за носене и употреба на оръжие на уволнения служител към момента на уволнението, в случай че по делото са налице доказателства за това, че разрешителното за употреба и носене на оръжие не са отнемани по предвидения от закона ред?“ не се разкрива общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в сочения от касатора смисъл. Напротив, по делото са представени писмени доказателства и е прието, че на 30.09.2020 г. работодателят е получил информация от органите на МВР, че разрешителните на ищеца са били правомерно отнети, а процесното уволнение е наложено със заповед от 05.10.2020 г. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване по въпросите не следва да се обсъжда наличието на поддържаното специално такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.