Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1) „при положение, че представеният по изпълнителното дело акт, наречен разпределение, няма характера на разпределение, доколкото не съдържа необходимите реквизити, написано е на ръка и не е четливо, може ли да се приеме, че дружеството е било лишено от възможност да го обжалва, тъй като управителят не е възприел този документ като разпределение; 2) ако дружеството е било лишено от възможността да обжалва разпределението, от коя дата узнава за увреждането“; 3) „разпределението в изпълнителното производство следва ли да има съответните реквизити и да бъде четливо написано“; 4) ако разпределението няма необходимите реквизити и не е четливо написано, следва ли да се приеме, че има валидна сила, за подписалите го лица; 5) ако между същите страни, пред същия съд, за едни и същи суми, е водено дело, но нито една от страните не е приложила решението по това дело в настоящото производство, прекъсва ли давността фактът, че ищецът е упражнил правото си на иск своевременно“; 6) в случай че давността е прекъсната, следва ли искът да бъде уважен“; 7) „решено ли е делото в противоречие с ТР №1/04.02.2013 г. по тьлк. д. №2/2012 г. на ОСНК на ВКС, в което се приема, че давността за непозволеното увреждане по чл. 114, ал. 3, вр. с чл. 110 ЗЗД не познава абсолютен срок за погасяване на правото на иск за обезщетение; 8) „при направено възражение за изтекла погасителна давност, трябва ли съдът при разпределяне на доказателствената тежест, да укаже на ищеца, че следва да установи фактите във връзка с възражението, съответно за неизтекъл давностен срок, за неговото спиране или прекъсване и т. н.“.