Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

предпоставя в себе си да е прието за установено, че вещта е отчуждена преди поканата за връщането й /или преди узнаването, че е получена без основание/, докато в обжалваното въззивно решение е приета за установена друга от особените хипотези на невъзможност за връщане на вещта в натура – че вещта е отчуждена след като акципиенсът е узнал, че я държи без основание. Поради това не може да се приеме, че така поставеният от касатора въпрос е разрешен от въззивния съд и следователно не отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, незагубили сила и при настоящата редакция на закона, допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл. 281, т. 3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да е ясно.