Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

също не сочат на значителна сложност, тъй като по тях е формирана обилна практика на ВКС, включваща и задължителна такава. От друга страна, съдът съобразява обстоятелството, че осъществяването на защитата пред касационната инстанция изисква процесуалният пълномощник да има най-малко петгодишен юридически стаж, на което съответства и по-голям професионален опит и обем правни познания. При преценката си за прекомерност съдът взема предвид и предмета на делото, свързан с упражняването на родителските права, и конкретно – режимът на лични отношения между малолетното дете и бащата, както и размера на дължимата се на детето издръжка, при които водещ е интересът на детето, като в тази връзка съобразява и че размерът от 3 000 лв. на заплатеното от ищцата (майката) адвокатско възнаграждение е пет пъти и половина по-голям от установената по делото необходима за детето месечна издръжка в размер 550 лв., и осем пъти и половина по-голям от дължимата му се месечна издръжка в размер 350 лв., която касаторът-молител е осъден да заплаща. Ищцата неоснователно се позовава на Нар. №1/09.07.2004 г. за ВАР на ВАдвС, тъй като съгласно тълкуването по преюдициалното запитване, дадено с решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 на СЕС, което е задължително за съдилищата в България (чл. 633 ГПК), при определяне размера на адвокатското възнаграждение и разноските за него, съдът не е обвързан от размерите, определени съобразно тази наредба, респ. – от ограничението по чл. 78, ал. 5 – in fine от ГПК, което чрез препращането към чл. 36 ЗАдв препраща и към наредбата. Ищцата неоснователно се позовава и на фактическата и правна сложност на делото пред първата и въззивната инстанция, както и на размера на заплатените за тези производства от молителя разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като те нямат отношение към преценката за прекомерност на направените от нея такива разноски в касационното производство.