Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

е относим към начина на формиране волята на съда в атакуваното въззивно решение, с което е прието за установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 20.10.1996 г. и е прекратен с развод на 18.04.2011 г., както и че процесния имот е придобит на името на Г. Х. К. по предварителен договор от 16.10.2001 г. и окончателен договор за покупко-продажба от 19.10.2001 г. по нотариален акт №140, том V, рег.7902, дело 784/2001 г. на нотариус с рег. №06, като средствата, с които е заплатена покупната цена са предоставени от бащата на ищцата с дарствени намерения. Съдът се е позовал на практиката на ВКС по Решение №878/20.12.2010 г. по гр. д. №1477/2010 г., IV г. о. и Решение №62/1.04.2011 г. по гр. д. №1680/2009 г., IV г. о. /за които е счетено, че дават тълкуване, че ако имотът е придобит с парични средства на родителите на единия съпруг, то той не става изключителна негова собственост, а се създават облигационни отношения между родителите, дали въпросните средства и съпругът, който не е престирал парични суми във връзка с придобиването му/, както и по Решение №355/9.01.2012 г. по гр. д. №430/2011 г., II г. о. /за което е прието, че дава тълкуване, че ако дарената движима вещ, респ. парична сума е дадена от родителите на единия съпруг за нуждите на семейството на сина или дъщеря им и материалното подпомагане на семейството, то не може да се приеме, че тази хипотеза съзнанието на дарителя е да прояви щедрост само към собственото си дете. Д. намерение, възприемано като намерения да се прояви щедрост, не се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване. Д. намерение е намерения за облагодетелствуване на надареното лице, затова от значение е преценката дали конкретното дарение е морално и житейски оправдано, в контекста на събраните по делото доказателства/. Направен е извод, че от житейска и морална гледна точка е оправдано бащата на ищцата да подпомогне семейството й, давайки средства за осигуряване на техен собствен дом, в който да живеят двамата и непълнолетното им дете, като по делото е установено, че ищцата не е работила през този период и е полагала грижи за детето й, родено по време на брака й с ответника, както и че последният е полагал труд като шофьор на такси, давайки редовни нощни смени, и предоставяйки въпросните средства, бащата на ищцата е имал намерение както да подпомогне финансово семейството на дъщеря си, така и да осигури спокойна обстановка за отглеждането на тяхното дете. Аргумент в подкрепа на този извод е почерпен и от сравнително дългия период от девет години, следващ закупуването на процесното жилище и моментът на настъпване прекратяване на брака и липсата на събрани доказателства по делото, от които да се установява фактът на съществуване на неразбирателство между страните, което евентуално да формира намерение у бащата на ищцата да я надари единствено нея. С оглед извода, че дарените средства за закупуването на апартамента от родителите на единия съпруг са за нуждите на семейството, е прието, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и предявения иск е неоснователен.