Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1/ следва ли въззивният съд да отмени обжалвания пред него акт като неправилен, когато неговите фактически изводи не съвпадат с тези на първата инстанция и следва ли спрямо тези изводи въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли, ако не приема част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема; 2/ длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението със свои лични изводи дори когато неговите фактически и правни изводи не съвпадат с тези на първата инстанция и има ли право в този смисъл бланкетно да препраща към мотивите на първата инстанция на основание чл. 272 ГПК; 3/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и връзката между тях, както и за правилата, които следва да спази при обсъждане на свидетелските показания; 4/ изключва ли трансформацията приноса по чл. 21 СК и ирелевантен ли се явява той в производството по чл. 23 СК, когато следва съдът да установява личния характер на вложените от единия съпруг парични средства, дарени му от родител, в придобиването на недвижим имот по време на брака; 5/ счита ли се оборена презумцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК и изключва ли се съвместния принос при продължителна фактическа раздяла на лицата в периода на придобиване на имота и след това; 6/ счита ли се за доказан произходът на вложените средства от ищцата, а именно дарените парични средства от нейната майка и че с тези средства е закупила процесния имот, ако по делото е установено, че майката е разполагала с парична сума, достатъчна за плащане на цената, че тази сума е дарена на ищцата и че е вложена за придобиване на имота; 7/ представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на делото при неявяване на страната и нейния пълномощник поради препятствие, което страната не може да отстрани, при наличието на доказателства и за двете страни и води ли това нарушение до отмяна на постановеното решение; 8/ съставлява ли и счита ли се за доказано лично имущество, дарението на пари в брой на единия съпруг от родител, когато с преки гласни доказателства се докаже дарствено намерение у дарителя и надарения, възприемано като намерение да се прояви щедрост. Тези въпроси касаторът счита за разрешени в противоречие с практика на ВКС, която сочи.