Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай главният правен въпрос, разрешен в обжалваното определение на Хасковския ОС, е бил този, че с разпоредбата на чл. 4, б. е от ПВ в сега действащата нейна редакция /след ДВ, бр. 92/2014 г./ е уредено вписване на договора за наем, в т. ч. на земеделска земя, за срок по дълъг от една година (чл. 237 ЗЗД)”, но не и неговото прекратяване – за разлика от уредбата при прекратяване на договора за аренда в земеделието. Ето защо съдържащото се в атакуваното определение произнасяне на Хасковския ОС и по правния въпрос дали е било редовно заявлението на настоящия частен касатор при непредставена към него в оригинал /или в два официално заверени преписа/ нотариална покана за частично прекратяване на процесния наемен договор от 5.ІІ.2009 г., представлява само допълнителна аргументация, която, сама по себе си, не е от естество да обуслови изхода по конкретното дело: при категоричната констатация, че процесният договор, чието частично прекратяване е било предмет на искането за вписване, няма характеристиките на договор за аренда в земеделието, а е наименован облигационен договор по чл. 228 ЗЗД и сл..