Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустимо ли е вписване на акт, за който е постановен отказ от вписване от Съдия по вписвания, необжалван в законоустановения срок от молителя и нередовния акт е вписан с повторно подадено заявление, при липса на жалба и влязъл в сила съдебен акт за отмяна на отказа с указание за вписване?

Валидни ли са за образувания изпълнителен процес по изп. д. №20158490400711 наложените възбрани с обезпечителни заповеди от 24.10.2007 г. и от 04.02.2009 г., издадени по вече прекратено съдебно производство по гр. д. №3641/07 г. на СГС, по което решението е обезсилено? Кой има задължение да уведоми длъжника за наложеното обезпечение - съдът, Агенцията по вписвания или съдебният изпълнител, за да бъде упражнено право на обжалване и до колко липсата на надлежно уведомяване и отнетото право за обжалване обуславят порок и недействителност на публичните продажби в изпълнителния процес, респ. на извършените вписвания?

Длъжен ли е съдебният изпълнител да наложи изпълнителни възбрани върху имуществото на длъжника с оглед на обстоятелството, че наложените възбрани в режим на СИО от 2007/2009 г. не само са допуснати по прекратено производство, но през 2015 г. при образуване на изп. дело е налице промяна в имуществените блага, като СИО собствеността е преминала в режим на съсобственост, която промяна не е установена от ЧСИ, въпреки че е длъжен да извърши проверка на собствеността, която излага на публична продан и да уведоми длъжника по надлежния ред. До колко наложените възбрани по прекратеното производство имат действие по новообразувано гражданско производство, по което следвало ли е отново да се заяви молба от ищеца за налагане на възбрани и дали тяхното действие следва да бъде зачетено като валидно и в изпълнителното производство, а извършените вписвания се явяват недопустими и в нарушение на ПВ, поради липсата на реквизити?

Длъжен ли е въззивният съд да направи самостоятелна преценка не само на доказателствения материал, представен пред първата съдебна инстанция, но и на доказателствения материал, представен във въззивното производство, след като дейността на въззивния съд е аналогична на дейността на първоистанционния съд и до къде се разпростира служебното начало при разпределяне на доказателствената тежест, допускане на доказателства и даване на указания при въззивното разглеждане на делото, каквито действия липсват в противоречие на т. 19 от ТР №1/04.01.2001 г пот. д.№2000 г, ТР №1/201 Зг, ОСГТК на ВКС; Решение №129/29.06.2015 г по гр. д.№7040/2014 г, 3-то ГО. ВКС?

Длъжен ли е бил въззивният съд да постанови спиране хода на въззивното производство при наличие на предпоставки по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК с оглед на представения от ищцата съдебен акт №1526/2024 г. по ЧНД №1874/24 г., НО на СГС за образуване на досъдебно производство, на основание на който акт, постановен от наказателен съд е било постановено спиране на друго исково производство по в. д. №772/23 г. с протоколно определение на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, потвърдено ВКС с определение №3649/17.07.2024 г по гр. д.№2467/24 г., 3-то ГО?

Несъобразяването и необсъждането от страна на въззивния съд на обстоятелството за липсата на редовен от външна страна частен документ, по който не е валидно възникнала изискуемост, явява ли се релевантно за вредите от извършените процесии вписвания, произтекли именно от нередовния Запис на заповед?