Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

е налице допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по отношение на останалите три формално е налице това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Последното се обосновава от разликата между приетото от въззивния съд по посочените въпроси и възприетото с решение №211/12.12.2014 година, постановено по гр. д. №7769/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение №330/17.11.2014 година, постановено по гр. д. №2780/2014 година, решение №56/29.04.2015 година, постановено по гр. д. №4325/2014 година, решение №138/12.06.205 година, постановено по гр. д. №3835/2014 година, решение №266/28.07.2015 година, постановено по гр. д. №5589/2014 година и решение №304/30.11.2017 година, постановено по гр. д. №729/2017 година, петте по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С посочените съдебни решения е прието, че разпоредбата на пар. 57 ПЗРЗИДЗМВР (обнародван в ДВ бр. 44/12.06.2012 година) има материалноправен характер и затова не намира приложение по отношение на правоотношения, които са прекратени преди влизането й в сила-01.07.2012 година. Освен това е прието, че приравнения стаж по тази разпоредба не се взима предвид при определяне на размера на обезщетението по чл. 252 ЗМВР /отм./, като от значение за последното е само стажа по чл. 253 ЗМВР /отм./. За остатъка от периода, през който е било в сила, правоотношението лицата имат право на обезщетение по КТ или по ЗДСл, съгласно действащите към момента на прекратяване на правоотношение разпоредби на тези закони. Тази практика е формирана с оглед правото на обезщетение по чл. 252 ЗМВР /отм./, като всички правоотношения, които са дали повод за предявяване на исковете са били прекратени преди влизането в сила на действащия към настоящия момент ЗМВР, обнародван в ДВ бр. 53/27.06.2014 година. В същия правото на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, аналогично на чл. 252 ЗМВР /отм./, е уредено в чл. 234 ЗМВР, като стажът, който се взема предвид е посочен в чл. 235 ЗМВР. Предвид изложеното в мотивите към въззивното решение същото формално противоречи на цитираната по-горе практика на ВКС. Следва обаче да се вземе предвид и факта, че правото на обезщетение, което е предмет на настоящето производство е възникнало при действието на ЗМВР, обнародван в ДВ бр. 53/27.06.2014 година, а съдебната практика е формирана с оглед на правилата на ЗМВР /отм./. С оглед на това за да се установи дали действително съществува противоречие трябва да се прецени дали тази практика е приложима и към действащите в момента разпоредби на ЗМВР или пък с оглед на последните трябва да се промени или изостави. Затова и доколкото установяването на това обстоятелство не може да бъде извършвано в производството по чл. 288 ГПК съдът е допуснал касационно обжалване на решението на Окръжен съд Силистра.