Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

не произтича от правните изводи на въззивния съд и не е обуславящ, но вторият въпрос е релевантен и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. По него е създадена задължителна съдебна практика, която е съобразена в определението на Апелативен съд-В., на което се позовават касаторите. В решение по гр. д.№745/2012 г. на ІV г. о. е прието, че изходът на граждански спор е в зависимост от изхода на наказателно дело, когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди включва това, вредата да е резултат на престъпно деяние, установено по надлежния ред. В определение, постановено по ч. т. д. №1732/2014 г., І т. о. е дадено разрешение, според което предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застраховател спрямо пострадало лице, при висящо наказателно производство срещу застрахования деликвент, са налице при идентичност на деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската му отговорност. Отговорността на деликвента може да бъде ангажирана и при оправдаването му или при признаването му за виновен за друго престъпление. Правилото на чл. 300 ГПК ще се приложи само при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в наказателното производство и деянието, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на деликвента. В решение по т. д.№211/2009 г., ІІ т. о. е прието, че обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, предмет на доказване в гражданския исков процес.