Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения: от 17.01.2012г. по т. д.№839/2010г., І т. о. на ВКС и решение от 18.11.2010г. по гр. д.№1539/2009г., ІV г. о. на ВКС. В практиката се приема, че съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД точно изпълнение има не само, когато е извършено спрямо кредитора, но още и на овластено лице /от кредитора, от съда или от закона/, на всяко трето лице, когато кредиторът го потвърди или се е възползвал от него. Посочва се, че по силата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД длъжникът се освобождава от задължението, ако добросъвестно е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. При изпълнението настъпва удовлетворението на кредитора, като с плащането дължимата по договора парична престация води до увеличаване на патримониума му. Специфичните правила за изпълнение по чл. 75 ЗЗД предвиждат, че ако вземането не е получено лично от кредитора, но същият го е потвърдил, възползвал се е от него, изпълнението е отишло в негова полза или че за него възниква право на иск срещу лицето, получило изпълнението, то изпълнението има погасителен ефект. Принципно усложненията при плащането на некредитор според чл. 75, ал. 2 ЗЗД настъпват след възникване на задължението и като резултат на осъществено изпълнение. Измененията във фактическите условия по изпълнението изискват добросъвестност от страна на длъжника, както и съдействие от кредитора за точното следване на указанията му във връзка с действията по изпълнението. Именно за това при двама представляващи дружество може плащането на последното да се извърши и само на единия от тях, ако са налице предпоставките на чл. 75, ал. 2 ЗЗД.