Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2017

длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в мотивите си и да изгради изводите си въз основа на съвкупната им преценка е формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да направи изводите си след всестранно и задълбочено обсъждане на всички събрани по делото допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност и да постанови решението си въз основа на доказани правнорелевантни факти при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели. В обжалваното решение не са обсъдени задълбочено събраните писмени и гласни доказателства относно целите, за които са използвани наетите автомобили, както и резултатите от проверката, които не са оспорени. Автомобилите не са били открити на мястото на проверката, ползвателят е бил без персонал, а планът предвижда 1 бр. офис организатор. Наематели на леките автомобили са предимно юридически лица – 5 търговски дружества, автомобилите са отдавани и на физически лица, но дългосрочно, което изключва използването им за туристически цели. Наемател е и майката на ответника – Р. Б., действаща като ЕТ. Тя е наела автомобил за срок от 30 дни при наемна цена 600 лв., като е изминала 2478 км. При проверката на място са констатирани несъответствия, за които ползвателят е уведомен и му е предоставена възможност за възражения в 14-дн. срок. Според част от обясненията на наемателите автомобилите са ползвани за обмяна на опит, посещение на семинари, колективни уикенди с персонала /тим билдинг мероприятия/. Установено е, че в процедура по разглеждане на проекта ответникът е направил и изменения, декларирал е, че автомобилите ще бъдат отдавани под наем само на физически лица, навършили 21 г., с валидно свидетелство за правоуправление. Недоказан е останал доводът на ответника в отговора на исковата молба, че изменението на плана е направено само за постигане бързина в движението на преписката и изразената в писмото воля за отдаване на автомобилите само на физически лица е привидна. От значение е обективната изява на тази воля от ответника да отдава под наем автомобилите само на физически лица. Предложителят е обвързан от предложението за срока, определен в него. В случая срок не е посочен, но предложението не е оттеглено и между страните несъмнено е постигнато споразумение, че ответникът ще отдава под наем автомобилите само на физически лица. Тази обща воля на страните кореспондира с целта на проекта – предоставяне екскурзоводски услуги, водене на туристи в планината. По безспорен начин се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че в рамките на петгодишния срок от сключване на договора автомобилите са отдавани под наем нееднократно, а системно и дългосрочно на юридически лица и търговци, били са използвани системно за обмяна на опит с колеги от бранша в С. България, посещения на курсове с компютърна диагностика и презентации на техническо оборудване. Не отговаря на целта на договора и отдаването на автомобилите под наем на свързани лица – на майката на ищеца, и на дружеството, в което тя е съдружник. Месечната наемна цена не отговаря на посочената в бизнес плана и на целите за постигане на устойчива заетост в района. Допуснати са множество нарушения, активите са преотстъпвани и за ползване на лица под форма, която не се допуска от клаузите на договора. Констатираното неизпълнение на договорните задължения на ответника е основание за връщане на изплатената помощ със законната лихва от началния момент на забавата, определен с изтичане на срока за доброволно връщане на помощта съгласно връчена нотариална покана. Законната лихва от 14.11.2015 г. до деня на подаване на исковата молба възлиза на 2613,23 лв., т. е. съвпада с цената на иска по чл. 86 ЗЗД.