Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустимо ли е несъществуващо обстоятелство да се извежда от незаконосъобразност на решението на ОС за избор на управителни органи на читалище, без отмяна на решението, а с констатиране на неговата нищожност във връзка с прилагане на устав, който противоречи на Закона за народните читалища / ЗНЧ / и Конституцията на Република България? Ако е допустимо, следва ли несъответствието на устава със ЗНЧ и Конституцията на Република България да бъде предявено в отделно производство, чрез обективно съединяване на исковете, или е допустимо съдът по свой почин и искане на ищеца, в мотивите преди постановяване на крайния акт, да се произнесе по нищожността на част от разпоредбите на устава?

Какъв е реда за защита на ищците, при несъответствие между документираните в протокола на ОС факти и обстоятелства, респ. невярно отразени решения за избор на управителни органи на читалището, вписани в Търговския регистър – чрез иск за установяване съдържанието на документ, обективно съединен с иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ?

Кои решения на членове на сдружение с нестопанска цел, в частност – читалище са нищожни и кои са предпоставките за констатиране на нищожността на такъв тип решения, при положение, че решенията на ОС не са сделки по смисъла на ЗЗД?

Достатъчно ли е ищецът да твърди, че притежава качеството на член на сдружението, за да е допустим иска по чл. 15, ал. 5 ЗНЧ или иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ?

Допустимо ли е съединяване на иск за отмяна на решения на ОС с иск за установяване на членствени права или членственото правоотношение може с иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ да бъде констатирано по почин на съда, на основание твърденията в исковата молба за наличие на членствено правоотношение, извлечено от противоречие на устава на сдружението с изискванията на закона и морала, като преюдициално за решаване на спора?

Отказ от правосъдие или злоупотреба с право е опита на ищците да защитят правата си срещу вписване на несъществуващи обстоятелства, при положение, че не притежават кворум от 2/3, за провеждане на иск по чл. 15, ал. 5 ЗНЧ, а Върховна касационна прокуратура е потвърдила отказ за внасяне на иск по чл. 15, ал. 7 ЗНЧ, тъй като Окръжна прокуратура, в чиято компетентност е внасянето на иска, е изпуснала срока за предявяване на иска? Какъв е възможният способ за защита на тези лица, чийто правен интерес от водене на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не се оспорва от съда и обстоятелствата на които се основават двата иска съвпадат – минават през процесуална проверка за незаконосъобразност на взетите решения, а нищожността е форма на незаконосъобразност?

Какъв е максималният брой възможности, които съдът следва да даде на ищеца, за отстраняване недостатъци на исковата молба, за да приеме, че е налице индивидуализация на спорното право?

Следва ли съдът в определението си за връщане на исковата молба, поради неизпълнение на указанията му, да изложи мотиви за недопустимост на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, с оглед правомощието му да извършва правна квалификация на предявения иск, при констатации в разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, че „фактът, че не са налице предпоставки на закона за предявяване на иск по чл. 15 ЗНЧ не дава право на ищците да заобикалят закона и по недопустим начин да искат постигане на целените с иска предпоставки, чрез използване на правната възможност за защита срещу вписване на несъществуващи обстоятелства?