Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Това предпоставя, че силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното дело ще обвърже страните по обусловеното дело независимо дали искът бъде уважен или отхвърлен, както и че съществува връзка между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения, включени в предмета на двете дела/мотивите на ТР №2/19.11.2014 г. по т. д. №2/2014 г. и ТР №8/07.05.2014 г. по т. д. №8/2013 г. на ОСГТК/.

В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т. д.№7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и по чл. 135 ЗЗД биха могли да бъдат в съотношение на обуславящ и обусловен, ако предмет на иска по чл. 135 ЗЗД е разпоредително действие с имущество, което е предмет на предварителен договор за покупко-продажба. С уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД имуществото, предмет на договора между длъжника - продавач по предварителния договор и третото лице, в отношенията между кредитора - купувач по предварителния договор и продавача разпореденото се счита за имущество на продавача, поради което предварителният договор за продажба би могъл и да се обяви за окончателен. Това означава, че е налице връзка на обусловеност между висящите производство по гр. д. №133/2025 г. и на т. д. №35/2025 г. на Пловдивския окръжен съд/второто дело е обусловено от изхода по първото/.

Същевременно е налице връзка на обусловеност между т. д. №35/2025 г. на Пловдивския окръжен съд и настоящото дело, тъй като при уважаване на предявения от В. Т. против „Зора инвест“ ООД иск за обявяване за окончателен на предварителен договор от 20.12.2017 г. за продажба на процесния имот, ще се приеме, че собствеността е придобита от купувача, което означава, че договорът за продажба от 15.06.2018 г. е породил само облигаторното си действие. Изложеното е свързано пряко с активната материалноправна легитимация на ищцата В. Н., която е частен правоприемник на приобретателите по сделката от 15.06.2018 г.

В мотивите на ТР 1/2017 г. изрично е посочено, че наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му и кога е образувано /преди или след обусловеното дело/, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 – чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането, поради което неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че съдът неоснователно е разширил обхвата на искането за спиране до приключването и на двете дела, образувани в Пловдивския окръжен съд.