Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в изложението и обосновката им. Първата група въпроси (т. 1.1-5 от изложението ) обхваща прилагането на принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД в процесуалноправен и материалноправен аспект, за критериите които трябва да се оценят и съобразяват, за изследването на общите и специфични факти и мотивиране на решението, за моралните вреди при малолетни / непълнолетни деца, загубили родител и оценяването им по степен. Изтъква се противоречие с ППВС №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]4/1968[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г и практика на ВКС в решение №151/2013г, реш.№28/2014г реш. №88/2012г на Второ т. о, реш. №104/2014г на Първо т. о и др. Формулиран е въпрос (т. 2) длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“, или е достатъчно да търси известно „компенсиране на загубеното”, както е направил въззивния съд. Изтъква противоречие с реш. №124/2010г, реш.№177/2009г, реш. №88/2012г на Второ т. о на ВКС и др. като се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по този въпрос. Формулиран е въпрос (т. 3) релевантни ли са лимитите на застрахователите по пар.27 ПЗР КЗ, към 2018г налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани години преди и след това, като се сочи противоречие с критериите в постоянната практика на ВКС с довод, че липсва адекватно съпоставяне. Цитирани са множество решения от практиката на ВКС. Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се изтъква по въпроса за отчитане на икономическите условия при прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД: какви факти се съобразяват, има ли значение размера на работната заплата в РБългария и кой размер /минимална, основна, средна/.