Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Може ли съдът да приеме един факт за безспорен между страните при положение, че по делото няма извършено признание на този факт и без да е докладвал фактът за безспорен по реда на чл. 146, т. 3 ГПК?

Следва ли, при изграждането на своите фактически изводи, съдът да следва логическата причинно-следствена връзка между фактите?

Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка на всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства, и следва ли, когато констатира противоречие в показанията на ищцовите и ответните свидетели, да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността на съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти, за които свидетелствуват?

Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?

В кои хипотези на липса на съдействие от страна на кредитора по договора за издръжка и гледане длъжникът следва да се обръща към съда за определяне на предмета на дължимата от него престация и необходимо ли е ангажирането на решението на съда в случаите, когато кредиторът не желае да живее в общо домакинство с длъжника, но приема предложените от него алтернативни на гледането плащания като достатъчни и в този смисъл отказ от съдействие на кредитора по отношение на плащанията няма, съответно приемането на предложените плащания от кредитора освобождава ли длъжника от отговорност?