Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

от жалбоподателката се основават на множество различни фактически обстоятелства, които тя счита за осъществени, т. е. разрешаването на въпросите е обусловено от конкретна фактология, която не може да бъде взета предвид в производството по чл. 288 ГПК, а само в производство по чл. 293 ГПК при разглеждане на касационната жалба по същество при вече допусната касация. В случая решаващият извод на съда е, че Н. не се е явила на работа за два последователни дни, по което няма спор, след като е подала молба за ползване на платен годишен отпуск, но преди да бъде издадено писмено разрешение от работодателя. Този извод е съобразен със задължителната практиката на ВКС по приложението на чл. 173, ал. 6 КТ. С решение по гр. д. №4336/2008 г. и решение по гр. д. №1767/2009 г., двете по описа на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че ползването на отпуск става по предвидения в закона ред, включващ изискване за писмено разрешение, обективирано в писмена заповед на работодателя за ползване на отпуск. Изискването за изрично писмено волеизявление на работодателя произтича от естеството на трудовото правоотношение и нуждата на работодателя да разполага с точна представа за наличните трудови ресурси с оглед правилното протичане на работния процес. С решенията е прието, че независимо от конкретни фактически обстоятелства – кратка продължителност на поискания отпуск, наличие на формално основание за ползване на отпуск, начисляване на възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск, те не водят до отпадане на изискването по чл. 173, ал. 6 КТ и не могат да заместят липсващото волеизявление на работодателя. С решението по гр. д. №1767/2009 г. изрично е прието, че неявяването на ищцата на работа, без да е имала писмено разрешение за ползване на платен годишен отпуск, тя е допуснала грубо нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят правилно я е наказал с дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.