Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславя решението, но начинът, по който съдът му е отговорил не противоречи на практиката на ВКС. В своята практика – напр. решение №522/07.08.2024 г. по гр. д. №3010/2023 г., IV-то ГО и решение №50116/03.04.202024 г. по гр. д. №3698/2021 г., IV-то ГО, Върховният касационен съд приема, че отнемане в полза на държавата по реда и условията в ЗОНПИ може да се извърши в случай, че имуществото на проверяваното лице и свързаните с него лица в края на проверявания период (по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ) се е увеличило в сравнение с имуществото, което лицето е притежавало в началото на периода, като е необходимо увеличението да надхвърля размера по пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Едва след установяване на превишението подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер, като предмет на изследване е всеки актив, придобит на възмездно основание през 10-годишния период на проверката, който е наличен в края на периода. В мотивите на тълкувателното решение се приема също, че активът, който е възмездно придобит в периода на проверката по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ и е отчужден при условията по чл. 143 ЗОНПИ, също е наличен в края на периода, доколкото законът предвижда възможност да се отнеме в полза на държавата. Анализът на извършените от ВКС казуално и нормативно тълкуване, установяващо предпоставките на материалното право на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество по ЗОНПИ, налага да се приеме, че субективното право не възниква, когато общата, пазарна стойност на имуществото/на всички активи, които проверяваното лице е придобило през 10-годишния период на проверката и които са налични в края на периода е под 150 000 лв. В настоящия случай, придобитото през периода и налично имущество по пар. 1, т. 4 ДР ЗОНПИ, остойностено по пазарни цени към момента на придобиването на всеки актив, включен в него, (чл. 148 ЗОНПИ), е под 150 000 лв. Не е налице обоснованото предположение по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ, доколкото не е възможен и извод за превишение на размера по пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. В тази хипотеза не подлежи на изследване и въпросът за законния характер на доходите, с които имуществото е придобито. Следователно макар този въпрос да обуславя решението, неговият отговор, произтичащ от анализа на трайно установената практика на Върховния касационен съд, е даден и в обжалваното решение. Изключена е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.