Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1) какво е същественото при договора за изработка – постигането на крайния резултат, предвиден и целен с него, или способите и начинът на изпълнение; в този смисъл – съществен елемент от договора ли е пълната отчетност на изпълнителя към възложителя или е достатъчно фактическото реализиране на обекта на изработка; 2) следва ли неизпълнението в частта за отчетността на проекта да се счита за пълно неизпълнение на договора; и 3) в случай, че възложителят е приел изпълнението на проекта, включително и с конклудентни действия, следва ли все пак да се заплати възнаграждението по договора за изработка. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че по тези въпроси въззивният съд съд се произнесъл в противоречие с решение №99/11.07.2017 г. по търг. д. №2483/2016 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение №48/29.07.2019 г. по търг. д. №1213/2018 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение №157/08.11.2010 г. по търг. д. №1135/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение №120/20.06.2017 г. по търг. д. №1032/2016 г. на І-во търг. отд. на ВКС. В тази връзка от страна на кастора се излагат становище и съображения, че процесният договор между страните по своята същност представлявал договор за изработка, при който задължението на изпълнителя за отчитане на работата му към възложителя е иманентно свързано със самото изпълнение на престацията, а не е отделено от нея, както и че неизпълнението на това задължение за отчитане не е съществено неизпълнение на договора, а дори да се приеме за такова, възложителят следвало да упражни правата си по чл. 265 ЗЗД, каквито правни действия не са предприемани.