Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

– „Допустимо ли е съдът да извършва съдебна делба на наследени акции в съсобственост в производство по чл. 71 ТЗ, доколкото като последица от постановеното от него решение се достига до правно положение на разпределени наследени акции между съответните наследници и в реални дялове.. Посочено е, че този въпрос бил решен от съда в противоречие с определение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]94/2011 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г., с което ВКС, І г. о. е приел, че е недопустима делба на акции. Поставен е въпросът - „Дали при прогласяване на съдебно решение за нищожно, доколкото волята на съда по същото е неразбираема и не подлежи на тълкуване, преценката за неяснотата и неразбираемостта на това решение дали се извършва единствено по отношение на неговия диспозитив или по отношение на неговите мотиви”. Поддържано е противоречие с практика на ВКС – решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]318/2013 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. третиращо въпроса за нищожност на съдебния акт поради липса на мотиви. Страната е развила доводи и във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първият поставен въпрос, като подробно е изложила разбирането си относно делбата на акции. Разбирането си във връзка със същото основание е развила и по отношение на втория поставен въпрос. Във връзка с това основание са поставени и въпросите – 3/ „Дали след като физически не е възможно автоматично да се разпределят наследени акции издадени и отпечатани на купюри между съответните наследници, възможно ли е материализираните в тях права автоматично да се разпределят” и 4/”Допустимо ли е да се разпределя между наследниците пакет от акции, обект на наследяване, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира, без да се изисква съгласието за разпределяне на всеки един от наследниците.”Страната е поддържала, че и по тези въпроси съдилищата приемали различни правни изводи, като е подкрепила това си разбиране с изброяване на конкретна практика и тази която й противоречи. Поставен е въпросът- 5/”Налице ли е процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права в акционерно дружество за част от сънаследниците на поименните акции, притежаващи идеални части от всяка акция, но които са малолетни и по смисъла на чл. 65 ТЗ не могат да бъдат участници в търговски дружества.”Страната е поддържала и основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК, мотивирано с твърдението за липса на ясни, убедителни мотиви на състава. Други доводи не са развити.