Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

„ Следва ли съдът да обсъжда и основава изводите си на допуснати в първата инстанция недопустими свидетелски показания, предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК?” Счита, че „приемайки за доказани доходи от недопустими свидетелски показания, решението на ВТАС е постановено в противоречие с постановените по реда на чл. 290 ГПК” : решение №308/30.03.2012г. по гр. д.№786/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, в което е прието, че: „За установяване на уговорки, невписани в сключения писмен договор ммежду страните, са недопустими свидетелски показания съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б. д /отм./, и решение №155/13.10.2010г. по гр. д.№1113/2009г. на ВКС, ІІ ТО, в което се приема, че:” Забраната за установяване на договори, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменяване или отменяване, със свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК е досежно формалните договори, сключени в писмена форма. При наличие на писмен договор не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора или да го отменят. Преодоляването на посочената забрана е уредено в разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ГПК - свидетелски показания са допустими, ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства.”