Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

в противоречие с практиката на ВКС и на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил решенията на СЕС по дело С-119/2017, т. 29 и дело С-186/2016, т. 3 от диспозитива по въпросите: 1. „Възможно ли е банката като професионалист да прогнозира за 30 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита и какви са доказателствата в тази насока?“; 2. „Следва ли валутният риск да се преценява единствено върху период, който съставлява една трета от 30 годишния договор, без съдът да е изяснил какъв ще е курсът на швейцарския франк за останалите 20 години от договора за кредит?“; 3. „Следва ли съдът да изясни какви са били доходите на кредитополучателите като източник, вид валута, спестявания и други, за да се направи точен извод, а не предполагаем с какви средства е погасяван кредита?“; 4. „Счита ли се за допълнително услуга между банката и кредитополучателите покупката на валута за погасяване на кредита извън договора за кредит?“; 5. „По какви критерии съдът е определил, че определени клаузи на договора са индивидуално договорени, а други не и съответно как съдът е определил, че кредитополучателят не е могъл да повлияе върху определени договорни клаузи?“; 6. „Съдържа ли се в договора клауза, според която при понижаване курса на франка, няма да бъдат намалени вноските на кредитополучателя или няма да са по-ниски от нивото при усвояване на кредита?“. По въпроса: 7. „В каква валута е сключен процесният договор за кредит?“, се твърди противоречие на въззивното решение с Решение №67/12.09.2019г. по т. д. №1392/2018г. на ВКС.