Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Прегледът на мотивите на обжалваното решение не дава основание да се приеме тезата на касатора, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и посочена от него, според която въззивният съд следва да обсъди в мотивите си допустимите и относими към предмета на спора доказателства, както и относимите към спора заявени от страните пред въззивния съд с въззивната жалба и отговора по нея, доводи и възражения. Преценката кои са релевантните за спора факти зависи от вида на правото, чиято защита се търси и основанието, на което се претендира. По настоящето дело въззивният съд, съобразно правомощията си на инстанция по същество на спора, е извършил собствена преценка и анализ на спорните факти (чл. 269, изр. 2 ГПК) дали касаторът е живял в жилището с наследодателя Ц. К. към момента на смъртта й, както и дали има друго жилище. Обсъдил е събраните в производството гласни доказателства, при което е упражнил правомощията си в съответствие с приложимите норми на материалния закон, процесуалните правила и съдебната практика по приложението на ГПК. Достатъчно е съдът да изложи съображения именно за релевантните спорни факти, а това как точно ще се обоснове, е в зависимост от конкретните доводи на страните, факти и доказателства по делото. Наведените в изложението доводи относно свидетелските показания са израз на собствено интерпретиране от страна на касатора на показанията и представляват по същество касационно оплакване за необоснованост на въззивното решение при преценка на тези доказателства. Такова оплакване не е основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като изисква извършването на преценка на мотивите на въззивния съд при обсъждането на доказателствата по делото и на приетото въз основа на тях относно конкретните обстоятелства по делото, което е недопустимо във фазата по чл. 288 ГПК. Както е разяснено с т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, оплакванията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК не съставляват основания за допускане на касационното обжалване, тъй като последните са различни от тях и са регламентирани в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Доводът, че не е обсъдена справката от л. 652-658 от том ІІ на първоинстанционното дело, не е достатъчен да доведе до допускане на обжалването, доколкото дори да удовлетворява изискването да няма друго жилище, по отношение на касатора не е налице кумулативно изискваната предпоставка да е живял в жилището с наследодателя Ц. К. към момента на смъртта й, което само по себе си е достатъчно основание за отхвърляне на претенцията му по чл. 349, ал. 2 ГПК с произтичащото от това изнасяне на делбеното имущество на публична продан.

Вторият поставен в изложението въпрос няма обуславящо значение за изхода на спора и съответно не обективира общо основание за допускане на обжалването. Проблемът за дължимостта да се проведе процедурата по чл. 201 ЗУТ не е обсъждан от въззивния съд, който не е бил и длъжен да го обсъжда при отсъствието на оплакване в такава насока във въззивната жалба. Последната е ориентирана единствено към проверка на правилността на изводите на районния съд по приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК. Преценката в тази връзка не е обвързана с провеждането на процедура по чл. 201 ЗУТ.

При извършената служебна проверка от касационния състав не се констатират нарушения, обуславящи вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, които да налагат служебно произнасяне от касационната инстанция за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК.