Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Поставените от жалбоподателката въпроси не са правни въпроси по смисъла на даденото тълкуване в ТР №1/2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Депозираното по делото писмено изложение на жалбоподателката не съдържа извеждане и ясна и точна формулировка на правен въпрос, представляващ общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Така формулирани, поставените въпроси предпоставят извършване на преценка от касационната инстанция относно правилността на конкретни фактически и правни изводи на въззивния съд по съществото на материалноправния спор – при обсъждането и извършената от последния преценка на конкретни доказателства и обстоятелства по делото. По този начин от страна на жалбоподателката са наведени оплаквания във връзка правилността на обжалваното определение, а не са формулирани – с по-висока степен на абстрактност (макар и свързан с конкретните правни изводи в обжалваното решение) – материалноправни или процесуалноправни въпроси, представляващи общи основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулировките на процесуалноправните въпроси следва да съдържат питане какво следва или не следва да направи съда в дадена хипотеза, а не какво е следвало да направи по делото, защото отговори на въпроси като изведените (които не са правни) са възможни само след проверка на правилността на обжалваното решение, каквато не се извършва в производство по чл. 288 ГПК, каквото е настоящото. Формулирането на правен въпрос, който е общо важим и стои извън конкретиката на спора, е първото необходимо условие за позитивна селекция на частната касационна жалба. Следва да се посочи, че изводът за липса на правен интерес от предявените искове е изцяло съобразен с практиката на ВКС, според която преценката е винаги конкретна, основана на съдържащите се в исковата молба твърдения, като нейната цел е да се съобрази дали при уважаването на иска ще бъде дадена защита на субективното право, което ищецът твърди, че притежава. При това следва да бъде взето предвид доколко както съществуването, така и реализацията на притежаваното от ищеца право се засяга от правото на ответника. Преценката трябва да бъде направена с оглед отношенията между страните по спора, тъй като между тях ще се разпростре силата на пресъдено нещо. В случая такъв резултат не би се постигнал, с оглед на което са и изведени обуславящите мотиви на въззивния съд.

Не се установява и наличието на очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. В конкретния случай, изложеното основание е мотивирано с доводи за наличие на правен интерес от предявения иск и необоснованост на постановеното определение. Поради изложените по-горе съображения тези доводи не могат да обосноват очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК.