Определение №****/**.**.2009 по дело №****/2009

във връзка с точното прилагане на закона. В хода на първоинстанционното и въззивното производство, ответникът З. М. не е оспорвал претенциите на ищцата с възражения, че той не ползва имота, че фактически в апартамента живее трето лице, че от 30. 9.2005 г. същото лице е собственик на ½ ид. ч. от имота и от този момент ответникът е престанал да бъде съсобственик и не може да отговаря по чл. 31, ал. 2 ЗС. Обратното, ищцата К. е представила във въззивното производство нотариалния акт за дарение №50/2005 г.. и заявила този факт. Възражението на ответника М. срещу предявения иск е ограничено до твърдението му, че правото му да ползва еднолично апартамента е предоставено от бракоразводния съд с влязъл в сила съдебен акт, че не е налице насилствено или осъществено по скрит начин лишаване на ищцата от ползване на жилището, поради което той не й дължи обезщетение. Съгласно принципа на диспозитивното начало - чл. 2, ал. 1 ГПК /отм./, решаващият съд преценява доводите на страните - чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, като не допуска влошаване на положението на жалбоподателя – чл. 208, ал. 2 ГПК. В случая въззивният съд е отхвърлил изцяло иска на К. въз основа на фактически обстоятелства, каквито ответникът М. не е заявил като възражение срещу иска и които формално не са част от предмета на спора, а с констатацията си, че от 30. 9.2005 г. друго лице е съсобственик на апартамента е влошил положението на ищцата, която е представила ноариалния. акт за дарение от същата дата.