Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

кое действие на длъжника е увреждащо кредитора в хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД. Синдикът поддържа, че в ИМ и в ДИМ са изложени подробни факти и обстоятелства, че в случая знанието за увреждане не може да бъде установено с преки доказателства и според цитираната от него съдебна практика знанието за увреждане е допустимо да бъде установявано и изцяло с косвени доказателства. Счита, че по делото са представени множество косвени доказателства, които, преценени в своята съвкупност, налагат извода за знание на купувача, че с процесната сделка се цели увреждането на кредиторите на дружеството. Според синдика въззивният съд е обсъдил избирателно само и единствено работата на Т. К. в „П.-27“ ЕООД, приемайки, че като работник не е длъжен да знае за задълженията на работодателя си, но не е обсъдил вписаните възбрани върху продаваемите имоти, предоставянето Т. К. на собствениците на дружеството на неограничено пълномощно и притежаването Т. К. на по-специални знания, като технически ръководител на строежите на дружеството. По отношение на въззивното решение в частта относно иска, с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД, синдикът не оспорва, че към настоящия момент Т. К. няма възможност да върне обектите в масата на несъстоятелността, тъй като сградата е разрушена и на нейно място е построена нова. Счита, че, тъй като искът по чл. 135 ЗЗД е основателен, следва да бъде възстановено правното положение в състоянието преди атакуваната сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността, като Т. К. бъде осъден да върне в масата на несъстоятелността пазарната цена на имотите към момента на отчуждаването. Искането е за отмяна на обжалрваното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.