Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2021

се съдържа в решения №150/26.06.2019 г. по гр. д. №4160/2018 г. на IІІ ГО и №124 от 18.06.2019 г. по гр. д. 2991/2018 г. на ІІІ ГО и №21/01.03.2017 г. по гр. д. №50417/2016 г. на I ГО. Според тази практика електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, и в хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Ако няма специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с №2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и №3879/2017 г., в сила от 23.11.2018г / се прилага общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Софтуерното въздействие върху СТИ, в резултат на което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в /отм./ чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г.