Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

в изложението, формулиран така: „Кога е налице безкасово плащане с оглед приложението на чл. 305 ТЗ” - не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, в мотивите на обжалвания съдебен акт съдът е приел, че извлеченията от партидите не представляват извлечения от банковата платежна сметка на длъжника, т. е. от счетоводната програма на банката, а става въпрос за технически записвания. Според решаващия съд, не е налице хипотезата на чл. 305 ТЗ, тъй като е приел, че не е извършвано плащане, нито е установено заверяване на кредитната сметката на ищеца, нито са били представени доказателства, от които да следва извод, че сметката е трябвало да се завери. Или прилагането на чл. 305 ТЗ, а от там и на поставения в изложението материалноправен въпрос не е от значение за изхода на делото. Цитираните две решения на ВКС са относими към въпросите по прилагането на чл. 305 ТЗ и в тях касационният съд е приел, че меродавно е установяването не само на извършено безкасово плащане, но и заверяване на сметката на кредитора, за да се приеме че задължението не съществува.