Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

е свързан с довода за недопустимост на исковото производство, тъй като липсва представителна власт на адвокат А. за ищеца А. З.. Липсва основание за преценка допустимостта на въззивното решение, доколкото съдът е констатирал, че съделителят в хода на делото е депозирал изрична писмена молба с изявление, че е упълномощил адвокат А. и потвърждава извършените от него действия, а следователно дори и да е била налице липса на представителна власт при сезирането на съда, то порока на процесуалното действие е отстранен и то от момента на извършването му (чл. 101, ал. 2 ГПК). Касационният съдебен състав счита за необходимо да допълни и че посоченото възражение на К. И. К. изобщо не е подлежало на разглеждане. В практиката на ВКС – Тълкувателно решение №5/12.12.2016 година, постановено по тълк. д. №5/2014 година на ОСГТК, решение №296 от 5.04.207 г. по гр. д. №1776/2016 г., ІV г. о. и др. – е дадено тълкуване, че на липсата на представителна власт може да се позове само ненадлежно представлявания, но не и трети лица, включително и когато се касае за процесуално представителство, като липса на представителна власт, за която съдът следи служебно съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК ще е налице само, ако не е приложено изискуемото от чл. 33 ГПК пълномощно, а ако такова е приложено, то налице доказателство, установяващо наличието на представителната власт, поради което съдът извършва преценка дали извършеното от процесуалния представител действие е в обема на предоставените с пълномощното права, но не може както по искане на насрещната страна, така и служебно да извършва проверка дали представителната власт на пълномощника е надлежно учредена или не.