Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

дали времето от 20.00ч. до 08.00ч. след приключване на всяка последна смяна от дежурството по график следва да се счита за част от дежурството на ищцата /т. е. то се е включвало в работното й време и ако при съответното сумиране надвишава определения законов лимит, подлежи на обезщетяване като положен от нея извънреден труд/. В случая е било безспорно, че ищцата – през процесния период - е била последователно командирована от [населено място] в [населено място], за срок от по 5 дни, като командироването е включвало и добавяне на 12 часа след приключване на всяка четвърта смяна по график от 20.00ч. на последния ден до 08.00ч. на следващия ден. Тези часове, плюс отчитане на времето за придвижване от [населено място] до [населено място] /по 1час допълнително/ формират общият брой на установен от експертизата размер на допълнително положен труд от 672 часа. С оглед начинът на командироване, съдът е съобразил, че ищцата не е можела да си тръгне от съответното населено място, защото е била длъжна да изчака идването на другата смяна в 08.00ч. на следващия ден и да предаде дежурството, т. е. тя е била на разположение на работодателя, на посоченото от него работно място, готова да изпълнява служебните си задължения. Зачитайки даденото от чл. 2 Директива 2003/88/ЕО определение на понятието „работно време като всеки период „през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика, както и целта на Директивата /да определи и хармонизира минималните изисквания за условията за полагане на труд/, въззивният съд е определил така положените часове труд като извънреден. Посочил е, че извънредният труд се полага по разпореждане на работодателя или без такова разпореждане, но с неговото знание. За доказването /в рамките на съдебно производство/ на втората хипотеза, включваща полагане на труд от работника или служителя в повече от установеното работно време със знанието и мълчаливото допускане на работодателя, са допустими всички доказателствени средства. В случая превишаването на установените норми за сумарно изчисляване на работното време /с 672часа/, съдът е приел за установено със заповедите за командироване и изчисленията, направени от експерта, изготвил заключението на приетата и неоспорена по делото експертиза. Неизпълнението от страна на работодателя на задължението по чл. 149 КТ за водене на специална книга за отчитане на извънредния труд, въззивният съд е приел за ирелевантно, тъй като работодателят не може да черпи права от неправомерно поведение.